www.novotialo.net

Абе хора умират от тромби и без да са пушили както и от рак на белите дробове. Лично познавам такива случаи. Цигарите също помагат за това безспорно и определено риска е по-голям, но няма гаранция така или иначе че като пушим ще си докараме някакви здравословни проблеми или като не пушим че ще се предпазим от такива - абе живот

Апо, поздравления че сте успели!
А първата част от разказа ти все едно съм я писала аз! С тази разлика, че аз бях успяла да ги откажа за 2,5 години когато се намамих (не се сещам за дума която да звучи по грубо за да я употребя) да опитам... Та след още цели две години успях да се оттърва от тази смрад! Втория път беше адски трудно, по една- две седмици и пак....
Сега съм горда НЕпушачка от 5-6 години, вече не ги броя :) И знам че не искам да воня пак на това....
Пожелавам успех на всички решили да приключат с цигарите!
Трудно е, но си струва, повярвайте на старило и на патило

По принцип не ми се пуши. Но някои хора като ги видя как си дърпат от цигарата, така ми се допушва... Как да го преодолея тва, незнам. Нали знаете, някои са толковаааааааа секси като пушат... не мога да го обясня, но ме изкушават адски. Гррррррррррррррр

но затова пък има хора ( например представи се една 50 годишна жена, с посивяла, сбръчкана кожа, с пожълтели пръсти, която изглежда на 70) които като ги видя да пушат и се радвам че аз съм ги отказала

Биби, гаранцията е 100% Дори и да не я усещаш, вижда се при снимка на белия дроб.

Изказвам се като заклет пушач съзнавам го но преди 2 години си правих последно снимка на белия дроб и лекарката ме пита дали пуша изобщо Беше перфектна (снимката). Може да ме чукне някъде другаде в здравето пушенето - не се знае но засега ще чукам на дърво и като съм достатъчно убедена че искам да го направя ще ги откажа. Не че и сега не искам - просто явно желанието ми не е достатъчно

Темата не се ли казваше "как и кога спряхте да пафкате", а не "искам, или май не искам, или не мога да ги спра, пък и смисъл засега не виждам..."?

Спрях да пуша средата на август, лето 2009-то. Първо да кажа, че никога не съм била страстна пушачка. Зимата не ми се пуши, лятото пък много. Ту ги отказвам, ту пак пропушвам, така съм била винаги. А пропушвам от глупотия струва ми се.
Та миналата година въпросния ден, в който се отказах беше горещ, зноен. Аз бях с ужасяващ махмурлук, хлопаше ми сърцето, цепеше ме тиквата, трепереха ми крайниците, устата ми напукана и пресъхнала... Ставам, не ми се яде, не ми се пие. Вдигам телефона да се чуя с едно ново гадже и паля гадна, смръдлива цигара от която ми се разхлопва сърцето още повече. Сядам на бара и ми се вие свят, но цигарата я смуча. И пича ме пита "а защо всъщност пушиш?". Е, не е грандиозно събитие и историята на века, ама наистина защо пушех не се бях питала и отговор на практика нямах. Измънках нещо и като затворих телефона просто хвърлих цигарите и тва беше. 2-3 дни ми беше терсене, пробвах на няколко пъти да си пална една, ей тъй с питието, но ми ставаше гадно. През тези 10 месеца, в които се водя непушач съм изпушила 2-3 цигари до половината. Само веднъж ми се услади тютюна, но знаех, че ако продължа това удоволствие ще бъде заместено просто от навика да паля.
Сега нямам желание да пуша, но по-важното е, че нямам и намерение, и вярвам, че волята ми е достатъчно силна. И аз като повечето от вас не желая да воня, не желая да харча състояние за отровата, не желая да си съсипвам здравето.

Сегашния ми приятел, когато се запознахме, пушеше като отвинтен комин. Смрад и гадост. От сутрин до вечер не съм спирала да му пиля над главата и май това го отказа и него, макар че той си мисли, че го е направил от любов към мен. Сега продължавам да пиля. Купува си пурети и пури моля ви се! Какво да го правя, кажете?

Амиии ако продължаваш да му дуднеш, най-много да го откажеш от нещо друго, не от пушенето

Тц. Сега не дудна изобщо, само ако пак посегне да запали цигара. Пурети сама му купувам, щото знам, че им се кефи. Мисълта ми беше пурите и пуретите не са ли също така вредни както цигарите, или по-малко? Или повече? Това ме притеснява.

А ако намекваш, че ще го откажа от себе си в грешка си, пробвала съм какви ли не методи. Много е издръжлив.

хаха, сигурна съм че си почти невъзможна за отказване...

ама аз имах по едно време гадже, което така ми пилеше и ги бях спряла за изветстно време, после пак ги почнах и когато се усетих, че да си търкаш пръстите на ръцете с борови иглички,преди да се прибереш вкъщи, не е най-оптималния вариант да си с някого, реших че трябва да му кажа да ме приема, каквато съм или бао бао.

А иначе не виждам ква ще да е разликата между циагрите и пуретите? Нали и двете са с тютюн. Просто от едното пушиш по малко бройки с по-малка честота :)

Съгласна съм с Ем - човек трябва да приема човека до себе си такъв какъвто е Защото никой не е идеален и всеки има навици които обича. Човек сам трябва да иска и да осъзнава че даден навик му пречи а не да прави нещо под влияние на друг. Аз лично мразя мрънкането - не обичам да ми мрънкат и точно затова не го правя. Както казваше един мой колега за жена си (звучеше много грубо, но и много точно) по-добре да ме изяде мечка поне ще е веднъж а жена ми ме яде всеки ден
Пурите и пуретите не са по-малко вредни - напротив даже

Някъде бях чела , че истинските и зависими пушачи са тези дето пушат по над 10 цигари на ден.
Над този брой ежедневно в продължение на години наистина вреди, на организма.