www.novotialo.net

Отказах ги преди 4 години по много смешен начин. Казах на мъжа ми, че искам чистачка да ми помaга веднъж в седмицата, а той ми отговори, че ако спра да пуша, можем да си позволим чистачка, иначе трябва да се откажем от втората кола. Отказах ги за отрицателно време. Месец след това четох и книгата, за която говори Стрейндж и бях напълно убедена че съм взела правилното решение. Преди 2-3 месеца много ми се беше пропушило и веднъж запалих една цигара, но си дръпнах точно 2 пъти и я загасих

Стрейндж, поздравления за взетото решение
Според мен обаче изчакай си поне 3 седмици преди да си правиш такива експерименти дали ти се пуши, щото от моя скромен опит, това е от значение колко ще си устойчива след това. Аз откакто съм ги спряла, преди 3-4 години, не помня точно, съм пропушвала 2 пъти от глупост. Внимавайте- много е тънка границата и преди да се усетиш пак си почнал. И двата пъти при мен беше така- запалвам една, дърпам няколко пъти и щастливо установявам, че ми е ужасно гадно и не ми се пуши. Простият ми мозък обаче ми изиграва гадна шега- започват да ми минават невинни мисли през главата от рода на "... хм, ми значи и да запаля още една, все тая, няма да пропуша". И палиш втора с мисълта, че нищо не може да стане. Да, ама не. Преди да се усетиш, вече палиш трета. И край. Пак си пушач.
И сега ще ви разкажа защо всъщност ги отказах и дано и други пушачи да ги откажат, като прочетат това, а вие, вече отказалите ги, да ви бъде стимул никога да не пропушвате пак. И аз някъде от 14 годишна пушех. По 2, 3, понякога, ако пия, и 4 кутии. И никога никакви проблеми не съм имала. Обожавах вкуса на цигарите, обожавах действието пушене, всъщност и сега го обожавам. В един слънчев ден преди около 4 години мъжа ми, цял живот активен спортист, изведнъж обаче позанемарил се, също страстен пушач, го заболя крака. Така няколко дни, като ставаше все по- лошо и по- лошо. Накрая дотам стигна, че не можеше и 10 метра да извърви. Нали е корава кратуна, голям зор видях да го накарам да иде на доктор. Накрая обаче като видя и сам дебелия зор отиде. Оперираха го веднага по спешност- амен 4 см тромб, за щастие заседнал в слабините, в крака. Въпрос на може би часове обаче е било да се придвижи към белия дроб или сърцето. Следващите 24 часа само аз си знам как ги преживях- докторите даваха гаранция 50 на 50, че кракът му ще бъде спасен, не бяха сигурни дали не е прекалено късно и дали няма да се наложи ампутация, защото ужасно много време оросяването е било почти никакво. Причините за нещо подобно могат да бъдат две- висок холестерол или цигари. При него беше второто. Забраниха му да поглежда цигара повече през живота си. Аз за себе си реших, че ще му бъда морална поддръжка и ще ги откажа заради него. Но ми беше много трудно. Намалих ги колкото можах, но не успях да ги спра. Той не пуши около 2 месеца, докато един ден един услужлив приятел не му предложи цигара и той не реши, че нищо няма да му стане, ако опита само една. И се почна пак... тогава аз се стреснах и реших да ги откажа. И успях. За съжаление обаче той продължи да пуши, непрекъснато се карахме заради цигарите, много ме беше страх, и него много го беше страх, но пристрастеността му беше по- силна от него. И така до миналата година по това време, когато изведнъж болките пак се появиха. Буквално изведнъж. Бяхме вечерта на кафе, станахме да си ходим и за няма и 50 метра той сам каза, че го усеща как се движи от прасеца нагоре. Слава Богу, пак се спря в слабините. Веднага отидохме в болницата, обадиха се на неговия хирург, човека се върна до сутринта от почивка, за да го оперира. Този път го срязаха на 2 места. В слабините и в прасеца. Някъде из ютуб има и видео какво представлява операцията- не ми се търси сега, но е хубаво всички пушачи, които нямат воля, да погледнат. Като бай пасс на сърцето, сао че може да бъде навсякъде другаде- най- напред пробват с медикаменти да разбият тромба, ако не стане, има два варианта- или слагат една тръбичка, която разширява кръвоносния съд и го държи така широк на мястото, където е бил тромба, или отклоняват кръвта по изкуствен кръвоносен съд и заобикалят запушеното място. Самата операция не е опасна, но е много пипкава, бавна и прецизна работа.
След тази втора операция най- накрая мъжа ми се стресна и наистина спря да пуши. Започна да изпълнява стрикно и ходенето- всеки ден поне 5 км... едно известно време. Аз също не можех да му давам зор, защото имах проблеми с бременността, на мен пък не ми даваха да ходя. Към началото на август обаче ми разрешиха и започнах да го юркам по разходки. И започнаха оплакванията пак. След 2-3 км ходене, пак болки. На мен сърцето ми се свиваше, този път вече и той сериозно се изплаши. Хирургът му също недоумяваше, но беше факт- нов тромб, заседнал в първия бай- пасс от преди 3 години. Тук трябва да отбележа, че тези изкуствени кръвоносни съдове са доста чувствителни и ако не се поддържат (с много движение и профилактично кръворазреждащи медикаменти) има голяма вероятност точно в тях да започнат нови тромбоидни образувания. Решиха да го отворят и да го изчистят, казаха, че няма да е нито много време, нито много сложно. Обикновено най- късно на другия ден след операция, винаги го караха да става и да ходи много, за да видят какво е оросяването. И той винаги казваше, че изпитва невероятна лекота. След тази операция обаче не беше така- 3 дни така и не можа да извърви целия коридор. На всичкото отгоре започна да усеща болка и на ново място. Докторите също се шашнаха. През цялото това време беше непрекъснато на мощни кръворазреждащи инжекции. В резултат от тях по няколко пъти на ден му течеше кръв от носа, при най- малкия натиск му се появяваха синини по тялото... Подготвиха го за ангиография- не особено приятно изследване, носещо и риск- вкарват се контрастни вещества в кръвоносните съдове, които позволяват да се огледа цялата кръвоносна система отвътре- проходимост, състояние на стените на кръвоносните съдове... трае около 2-3 часа, а след това мъжа ми изглеждаше като смелен от бой- буквално цялото му тяло беше синьо- черно- лилаво- червено... от спукани кръвоносни съдове. Там се крие и опасността- евентуално заради тези спуквания е възможно някой тромб да се откъсне от стените и да започне да се движи. Слава Богу това не се случи, но се потвърдиха опасенията на хирурга- перфектни кръвоносни съдове, перфектни здрави стени, причината за образуването на тромби- само и единствено никотина. След съвет на няколко хирурга взеха решение да прекроят изцяло кръвоносните съдове към краката. Сложиха му зад коремните мускули един разпределител, от който надолу се кръвоснабдяват краката му. Не знам дали си го представяте, на мен също ми беше трудно, намразиха ме всички хирурзи, щото вървях след тях ден и нощ да ги тормозя да ми обясняват, накрая и забрана за отделението получих- нали се сещате, не стига, че бях бременна, ами и рискова се водех, и така в цялата си прелест успях да се промъкна в интензивното след предпоследната операция без никой да ме види, видях си мъжа от горе до долу оплетен в маркучи и апарати (много е шокиращо, когато видите някой иначе страшно силен физически в такъв вид) и ми се разтрепериха мартинките. Но най- елементарно обяснено, това е нещо като заобиколен път, по който минава кръвта, щото другия, истинския път е вече разбит. По принцип, както казах, при добра поддръжка тези заобиколни пътища имат висока трайност, нормалният живот по никакъв начин не е нарушен, при мъжа ми единствено трябваше да се създадат няколко нови навика- всеки ден цял живот кръворазреждащо лекарство, редовни контроли, следене на холестерола, макар че му е железен и много движение. И естествено никога повече цигари.
Понякога сънувам, че е започнал пак да пуши. Това е един от най- големите ми кошмари. Преди няколко месеца се беше напил по мъжки с приятели и се се прибра вонящ на цигари. Толкова много, че можех да се закълна, че и ръцете му и устата му миришат и че е пушил. Какъв рев му дръпнах... на другия ден срам не срам звънях на всичките му приятели да ги питам дали е пушил, защото не му вярвах колкото и да ме убеждаваше. Карах го да ми се кълне, да ми обещава, че никога няма да запали... общо взето това е един от най- големите ми страхове в живота, защото го видях съвсем реално на човека, без който не мога- цигарите водят към смърт. Аз знам за себе си, че повече никога няма да запаля. Не заради мен. От страх да не би и той да се изкуши и да запали. Баща му си отиде по този начин. При него тромбите бяха навсякъде. Ампутираха му крака. И това не помогна. Кръвта просто вече не се движеше. За съжаление мъжът ми трябваше да го изпита на собствения си гръб, за да се стресне, надявам се да му държи влага за цял живот...
Та това е. Съжалявам за драамтичния ферман, нямах намерение да е толкова много, ама реших да го напиша в подробности. Ако дори и на един човек дам малко повече стимул, значи не съм писала напразно

аз никога не съм пушил, не съм пробвал и не съм искал

но имах позната, страстна пушачка така да се каже

тя ги отказа с ластиче

сложи си на ръката един ластик и всеки път като и се допуши почва да го опъва така, че да я пляска

по тоя начин тялото се научава, че когато му се пуши го боли и .... все по-малко ти се пуши и така

сигурно вече 3 години не е палела =)

Апо, много се радвам че и ти и мъжът ти сте ги отказали!
У дома също никой не пуши вече, но баща ми ги отказа преди 15ина години след като прекара един микроинфаркт и наистина се стресна

Аз все спирам за по седмица и после пак...

Но пуша най-много по 2-3 на ден...

Аз ги отказах от първо дръпване.

Стрейндж недей да палиш, или да дърпаш от цигара дори за да се убедиш че ти е гадно. Съгласна съм с Апо- границата е много тънка. Спирала съм ги няколко пъти за по седмица две и точно така пропушвах пак. Недей да се изкушаваш да палиш цигара по никакъв повод защото това значи почти сигурен неуспех.
Аз не съм ги спряла - когато съм ги спирала и на мен не са ми липсвали физически цигарите дори кафе си пиех (обожавам вкуса и аромата на кафето) без да пуша но в един момент ги почвах пак незнам по каква причина - просто посягаш и дотам. Знам че са вредни но знам също така и че ми се пуши и наистина осъзнавам че нямам достатъчно силен стимул за да ги спра (когато човек се уплаши за здравето си това е много силен стимул както се е случило и с мъжа на Апо а и с нея покрай него ). Дано при мен няма такъв стимул но се надявам че един ден ще ги спра.

При него също е било въпрос на дни, а може и часове. И лошото е, че няма симптоми. Болката се появява едва тогава, когато кръвта вече не може да си проправи път, демек кръвоносният съд е съвсем запушен. Днес пак си говорихме за цигарите, според мъжа ми аз откакто съ спряла цигарите, вече не съм можела да се наслаждавам на кафето. Щото преди едно кафе го пиех един час, сега го пия за 10 минути

и аз да се разпиша тук... бях страстен пушач.. пуша от 12-13 годишна, като тогава не толкова много, но като станах 16-17 години си карах по кутия на ден, а по купони и излизания стигах и до 2...Сутрин първата ми работа беше да лапна цигарата... и така до края на януари, когато бяхме се събрали компания и моя приятелка каза, че ги отказва и не пуши вече 8 дена... стана въпрос, че около нас много хора са успели да ги откажат и това страшно много ме амбицира... казах си .. Аз ли съм толкова безволева, че да не мога да ги спра... на следващия ден просто станах и си наложих да не паля... беше ми много трудно признавам си ... купих си лукчета и когато ми се пропушваше лапах по едно... следващите дни рупах моркови и лукчета и така до след 10-12 ден... около мен всички пушат и ако усетих дима направо ми идваше да кажа майната му и да запаля една, но за моя голяма радост и до ден днешен съм непушач и се надявам да остане така за цял живот... от време на време .. един път в месеца, ако ми се прииска си дърпам 1-2 пъти от цигарата на мъжът ми, но аз лично не съм палила и мисля и да не го правя... та така .. аз просто ги отказах от раз... и това ми донесе само плюсове, като спрях да се задъхвам, по леко ми е като спортувам, по продуктивна станах, защото не си губя времето в пушене, на обяд винаги има къде да седна, защото не търча да търся место за пушачи, а те са много малко...
Пожелавам успех на всички решили да се откажат от този порок...

Е хайде и аз да разкажа, може да ме порицаете малко, да се постегна ;)
Първо да благодаря на АПО за това, че сподели историята, наистина ме стресна, имайки предвид, че и аз именно заради кръвоносен съд не трябва да пуша.

Както знаете повечето съм опеирана от рак на гърдата и 2 год. след операцията вече можеше да се направи пластична операция - реконструкция. За да стане възможно да се постави имплант, трябваше да ми местят мускул от гърба отпред, за да има какво да задържа импланта... Този мускул си идва отпред заедно с едно кръвоносно съдче, което го храни. Още на първата консултация, която направих лекарката ми каза, че има 66 операции, от които само 1 неуспешна - на жена- върла пушачка... :(
Още тогава ги спрях, подготвях се психически 1-2 седмици... и една вечер реших, че това ще ми е последната цигара. Пушех 2 кутии за 3 дена. Та вечерта изпуших ритуално "последната цигара" и на сутринта отидох да пия кафе в една приятелка, та там запалих и тая вече ми беше последната :) ахахаха - МИсълта ми е, че колкото по-ритуално и тържествено и тръбящо - толкова по-малък шанс за успех... Така... и след тва не пушех 3 години. В началото си бях купила лепенки да си слагам като излизам, но имах толкова силен стимул , че изобщо не ми се е пушило. И после операцията - такива болки, толкова зор... как да си помисли човек да запали! Обаче... вече минаха годинки и всичко отшумя, стреса, болката от операцията... и като излизам ми се припушва, вече от 3 месеца си паля веднъж на две седмици цигара ужас! Най-добре да си призная. Всяка сутрин решавам, че няма вече, даже напоследък започнах повече от цигара да паля... Уфф, тъпотия. Хората имат (слава Богу!!!) това качество да забравят лошото...

Та така де. Мисля да не прецаквам цялата работа и да спра да се лигавя и толкоз. Незнам дали ще стане, цигарите са нещо страхотно. Но като се сетя и за периода първата година след като ги отказах - колко проблеми имах, докато ми се пригоди организма... Уф, защо съм такава! сега даже докато пиша усещам някво боцкане там и се стряскам...
абе мисля, че чувството да си дърпаш от цигара никога не се забравя и просто не може да си затворим очите и да кажем, че е ужасно. Но това важи и за отминалите ученически години примерно - страхотно беше! Но никога няма да се върнат, някакъв завършен, минал етап от живота. Пожелавам на всички да успеем да живеем в хармония със спомена от сладките никотинови дръпки и да си намерим други тръпки

На теб ще ти счупя кратуната
То ей тва пушене по една две цигари според мен е най- гадното. Щото хем се самозалъгваш, че не тва нищо не е, хем не можеш да ги спреш, хем, дори и от там да го погледнеш, ти е съвестно и не мойш да издъниш една кутия ей тъй с кеф, чак лошо да ти стане от цигари
Аз непрекъснато си повтарям какво съм спечелила от сирането. Айде здравословно дори и да си повтарям, аз не съм усетила на себе си някакви неразположения, но чувството да можеш да седнеш във всяко заведение вътре и да не трябва да излизаш да пушиш, чувството да не трябва да ставаш в 2 през нощта, да се обличаш и да ходиш до бензиностанцията, щото иначе не можеш да заспиш от мисълта, че нямаш цигари... чувството цяла зима вратата на терасата да ми стои затворена и да ми е топло, да не смърди никъде вкъщи, да мога да отида на кино, театър, концерт в зала- сигурно няма да ми повярвате, но аз повече от 10 години не бях ходила на кино или театър, защото не можех да понеса мисълта да стоя 2 часа в помещение, където не мога да запаля офф, колко много още мога да изброявам...

Миришела си й. И то не на цигари, а на пепелник пълен с изгасени фасове. Още малко и ще почнат така да ти миришат пушачите около теб, ако вече не са. Иначе това, което си описала е това, което на мен ми носи най- голяма радост- чувството на свобода, да не ми се сбъгясва настроението всеки път, когато кутията свърши, а няма от къде да купя следващата

Ама Маре ти верно ли А колко си ми говорила на мен Взимай се в ръце и недей да се поддаваш на изкушението.
Таз книжка си я изтеглих и ще взема да я прочета белким ми помогне и на мен. Ама то не ти ли идва и от вътре - загубена кауза. Ще пробвам де - нищо не губя...То проблема при мен е че ми се пуши Но пък мога да си налагам някви ограничения - например да не пуша за да отида на кино или театър, да не пуша когато съм с приятелки които имат малки деца, дори понякога като излизам на разходка нарочно не си взимам цигарите с мен за да знам че няма да запаля...имам ли достъп обаче до кутийката ги пафкам като счупена печка Абе замислихте ме

И аз съм така Вкъщи също не пуша - несамо заради децата,; не харесвам да ми мирише всичко и дрехите ми също на цигари, затова. Но пък иначе не искам да остаам без цигара, когато си пия кафенце или си пийвам някъде и ми е кееееееееееф

Дамм, много тъпо се чувствам, най-вече заради хората,които ме гледат с ЕЙЙЙЙЙЙ такива очи кат запаля. То тва направо ти убива всякъв кеф, аз затова и не пуша много редовно - през 2 седмици някъде паля, само когато съм с хора, които или не са знаели, че съм ги спряла, или знам че няма да ме порицават, та дори и с поглед :) а тея хора не са много де :)
хахаха
ама няма бе... няма, няма да чета никви книги, нямам време, само за бридж чета сега и несмогвам, исакм да чета денонощно и даже по 2-3 книги наведнъж, ако мога :) Хубавото е, че като играя не ми се пуши, а това е супер оптимистично и преставам да се лигавя, защото пална ли, докато играя карти - това ще е краят и го знам, няма да мога да се спра. Но вий не ме мислете мен :Р
Аз вече съм минала по тоя път и си имам едно на ум, именно че такива мисли (че си имаш едно наум) не помагат изобщо, даже пречат :) Трябва да се действа и това е. А действията трябва да са в главата. Мисля си, че за да посягам към цигара като излизам, нещо ми е липсвало или ми е било скучно нещо, чувствала съм празнина. или просто съм завиждала на всички които сладко сладко си дърпат от цигарките... дам, абе квото и да е, аз не трябва да го правя. има толкова други неща, които мога да правя. редно е да се оценят и да не вглъбява човек толкова :) Животът е прекрасен! със или без цигари!

апо чакам си боя да знаеш ;)

ама кака трябва да спреш да отброяваш... де да знам, много по-трудно ще ти е така, кат ти дойде желанието за дърпане :) Щом си казала, че ги спираш, значи край и няма кво да се брои :) То винаги ще ти се пуши. Избрала си начин на живот. Не и да мислиш, че изборът ти е необратим, защото това е увенчано със сигурен неуспех, но просто да не мислиш за това. Ако всеки ден губиш по 10 мин да мислиш, колко минути от живота си не си пушила... ами губи се идеята :Р
Освен, че мисленето е безплатно, за разлика от пушенето. Като си ги спряла, спряла си ги и толкоз. Даже не е необходимо и хората да знаят :)

От тук http://dox.bg/files/dw?a=2a75fd926d може да изтеглите книгата, ако желаете.

И ако може пишете по някои коментар, дори и само да споделите дали Ви е помогнала.

на мъж ми му помогна книгата но май не беше тя основната причина да ги спре, а от страх за здравето му... 15 години пушач, знаете как е
Историята на Апо е вледеняваща добре, че всичко е завършило добре

Ами, всъщност не знам. Обясни ми.

Милички, това че се получават тромби и се умира е вярно.Дядо ми почина от тромби и цял живот пушеше яко , а вуйчо почина от рак...и той пушеше...Всичко е до организъм, но пушенето много вреди.